Източна Европа се плаши от Brexit но е готова за него

Става дума за социална психология

Източна Европа се плаши от Brexit но е готова за него

  1. Новини Варна
  2. Анализи и коментари
  3. Източна Европа се плаши от Brexit но е готова за него






0 (0%) 0 (0%)
Гласували: 0
Сподели публикацията в Facebook Сподели публикацията в Twitter Сподели публикацията в Google+ Сподели публикацията в LinkedIn

В последвалите минути на тревога и страх един от офицерите започва да говори на сънародниците си на унгарски.


В последните дни на юни 1914 г. в един отдалечен гарнизонен град на границата на Австро-Унгарската империя се получава телеграма. В нея с големи букви е написано изречението: "Говори се, че престолонаследникът е убит в Сараево".

В последвалите минути на тревога и страх един от офицерите започва да говори на сънародниците си на унгарски. Останалите не разбират и дума, но подозират, че унгарците едва ли са нещастни от новината, че ерцхерцог Франц Фердинанд, известен с предубежденията си срещу славяните в империята, няма да бъде следващият император. Друг офицер, словенец, който отдавна има съмнения в лоялността на унгарците, настоява разговорът да се води на техния общ език - немския. "Ще го кажа и на немски", отговаря унгарски офицер. "С моите сънародници сме на едно мнение - доволни сме, че копелето го няма".

Сцената е художествена измислица, описана е в забележителния роман на Йозеф Рот "Радецки марш", но тя се спира на ключов момент от европейската история: краят на империята на Хабсбургите. Описаната от Рот сцена показва как империята загива след десетилетия на политически упадък, но и в един миг на парализа и несигурност в резултат на разрушителни събития. Разпадането, което до този момент е изглеждало немислимо, изведнъж се превръща в неизбежно.
Пренесена един век по-късно, разказаната от Рот история е ярко обяснение защо референдумът за Брекзит се отнася не само за бъдещето на Великобритания, но и за бъдещето на европейския проект. Това, което преди година изглеждаше невъзможно, днес изглежда предопределено. Без Великобритания ЕС вероятно ще бъде управляван по-добре, но е малко вероятно да оцелее, ако следващата седмица британците решат да напуснат.

Историята от "Радецки марш" е особено подходяща, защото макар и фокусът след победата на лагера за напускане да се насочи към Великобритания, реалното бедствие ще се стовари върху териториите, в които се развива сюжетът на Рот - Централна и Източна Европа. И действително, по един много реалистичен начин, разпадането на Европа ще започне от Брекзит, но ще се състои далеч на Изток.

Това ще се случи по тези места поради същите сложни обвързаности, описани от Рот. Централна и Източна Европа живее в парадоксална ситуация: според последните проучвания на общественото мнение, ние, източноевропейците, сме настроени най-приятелски към Съюза, но и същевременно сме най-склонни да гласуваме за правителства, които критикуват Брюксел. Източноевропейците биха искали Съюзът да оцелее, защото са сред най-големите бенефициенти от европейската интеграция. Те ще загубят най-много в политическо и икономическо отношение, както и в сферата на сигурността, ако интеграцията бъде спряна.

В същото време Източна Европа, която преди по-малко от три десетилетия изживя разпадането на един друг политически проект, съветския комунизъм, не се доверява много на подобни проекти, които прескачат границите, и хората биха искали да са готови, ако нещата се объркват. Те гласуват за националистите не защото искат да разрушат ЕС, а по примера на облога на Паскал, защото искат да са готови в случай, че Съюзът реши да извърши колективно самоубийство.

В известен смисъл става дума за социална психология. След седем десетилетия на стабилност западновропейците са склонни да вярват в устойчивостта на институциите. Източна Европа не споделя това доверие. В известен смисъл ЕС е като семейна двойка (Западна и Източна Европа), която си разменя груби думи всеки път, когато част от парите на семейството потънат на фондовия пазар. Спомените за романтичното им минало вече са избледнели, а повечето от техните приятели (да се чете: САЩ) са заети със собствените си проблеми. Ако семейният терапевт иска да помогне на съпрузите да спасят брака си, той трябва да знае, че единият от партньорите (Източна Европа) в миналото е преживял тежък развод. И чувството, че това, което се случва днес, е просто повторение на това, което се е случило преди, до голяма степен предопределя очакванията на партньора.

Бях последна година студент по философия в Софийския университет, когато българският комунистически режим се срина. Внезапният и ненасилствен край на нещо, което бяхме уверени, че ще трае вечно, докато подобно на Австро-Унгарската империя то изведнъж изчезна, вероятно е определящ опит за моето поколение. Това донесе не само чувство за освобождение, но и усещането за мимолетността на всичко политическо. Наистина сравняването на сегашната криза на ЕС с кризата в Съветския съюз и Югославия от края на 80-те години изглежда като сравнение между ябълки и круши. В последните години от съществуването си комунизмът и неговите режими отдавна бяха изгубили своята идеологическа привлекателност, а способността им за икономически растеж беше изчерпана.

През 1990 г. едва 11 процента от всички потребителски стоки можеха да бъдат открити по магазините в Съветския съюз, докато останалите 89 процента бяха дефицитни. За разлика от него Европейският съюз е най-големият общ пазар в света, а на Европа се падат половината от социалните разходи в света. Докато по-голямата част от съветските граждани бяха привлечени от живота на Запад, европейците са горди от своя начин на живот и политически модел и нямат никакво желание да последват модела на Китай или Русия. Само че обикновените хора, за разлика от политолозите, всеки ден сравняват ябълки и круши. Те живеят в свят на опасни аналогии, където всяка нова криза връща спомена за предишната. И опитът от падането на комунизма оказва силно влияние върху начина, по който източноевропейците гледат на Брекзит. Както Рот би разбрал веднага, психологическият ефект от британския референдум ще има много по-голямо значение, отколкото всички икономически или институционални щети, които той може да нанесе.

Новина на: Стандарт

Коментари

Все още статията не е коментирана.


X

Последвайте ни във Facebook

Намерете ни във Facebook

За контакти с нас...