Залогът на Брекзит е тройно оцеляване

Младите британци и едрият бизнес искат в Съюза

Залогът на Брекзит е тройно оцеляване

  1. Новини Варна
  2. Интервюта
  3. Залогът на Брекзит е тройно оцеляване






0 (0%) 0 (0%)
Гласували: 0
Сподели публикацията в Facebook Сподели публикацията в Twitter Сподели публикацията в Google+ Сподели публикацията в LinkedIn

От референдума зависи съдбата на Великобритания, Евросъюза и Камерън, казва Любомир Кючуков


*Турция използва проблемите на Европа, за да стане лидер

*У нас сега основно се правят списъци на "не-кандидат"-президенти

Любомир Кючуков е директор на Института за икономика и международни отношения. Днес той организира поредния кръг от дискусия за лявото. Пред "Стандарт" той коментира възможно ли е единение в лявото, предстоящите президентски избори и голямата тема за референдума за излизане на Великобритания от ЕС.

Господин Кючуков, как ще коментирате факта, че броени месеци преди изборите нито една политическа сила няма кандидат-президент?

Наистина е интересно, че към момента основното политическо занимание в страната е да се прави списък на "не-кандидатите". Наблюдаваме ситуация, при която на повърхността нещата изглеждат максимално стабилни и безалтернативни, но от друга страна забележимо се генерира мъртво вълнение под повърхността. Именно поради тази причина основните партии засега избягват да "олицетворят" вижданията си за бъдещето. ГЕРБ го прави, за да не бъдат персонифицирани атаките срещу партията и управлението. Всички останали пък търсят по-широка политическа подкрепа.


Възможна ли е подобна консолидация и единни кандидатури в лявото и дясното?


Както виждаме, идеята за единна лява кандидатура продължава активно да присъства като хипотеза и необходимост, но засега да отсъства като конкретни договорености. Това не означава, че тя трябва да се изключва. Има подобни процеси и в полето на националистическия вот, където на масата на преговорите седнаха хора, които доскоро даже не си говореха. Текат процеси на търсене на обща кандидатура и в дясното пространство извън ГЕРБ. Всъщност не е ясно дали ще има друга дясна кандидатура извън кандидата на управляващата партия, или десницата в лицето на РБ (вероятно без ДСБ) ще реши все пак да подкрепи кандидатурата на ГЕРБ по линия на общото членство в ЕНП.


Смятате ли, че е реалистично да се очаква сближаване между двете леви формации - БСП и АБВ?


Това, което разделяше двете парламентарно представени леви партии допреди месец, беше първо, оценката за последното управление на левицата и прозиращите тогава корпоративни интереси. Втората разделителна линия беше участието на АБВ в едно дясно правителство. До голяма степен след конгресите на двете партии се създаде очакване тези противоречия да се притъпят. Същевременно продължава една инерционна конфронтационност, която не позволява засега по-сериозен диалог. Между другото, Институтът за икономика и международни отношения заедно с фондация "Фридрих Еберт", в продължение на три години организира дискусии под общ наслов "Лявото отвъд етикета". На тях се прави опит да се води съдържателна дискусия за идеите и политиките на левицата - с аргументи, а не с епитети. Дебатът е непартиен, но в него се включваха и депутати и лидери на БСП и АБВ. Организираната днес дискусия е посветена точно на необходимостта и възможността от излъчване на единна лява кандидатура за президентските избори.


След по-малко от две седмици предстои референдумът за излизане на Великобритания от ЕС. Каква е вашата прогноза за изхода от това гласуване?


Резултатите са трудно предсказуеми. Британското общество е дълбоко разединено и разделителните линии минават през всички негови пластове. Изглежда, че по-възрастното поколение ще гласува за излизане от ЕС, докато по-младите вероятно ще подкрепят оставането в Съюза. Има разделение и в бизнес средите - по-едрият бизнес и Ситито са по-склонни да подкрепят оставането в ЕС доколкото това открива достъп до пазарите и бизнеса на цяла Европа. Дребният и средният бизнес виждат допълнителни възможности в известно затваряне за конкуренцията отвън. В по-голямата си част военните са склонни да гласуват за излизане, тъй като ги безпокои идеята за създаване на обща европейска армия. Най-видимо е разделението вътре в Консервативната партия, където от едната страна е премиерът Дейвид Камерън, а от другата водач в национален план на кампанията за излизане от ЕС е бившият лондонски кмет Борис Джонсън. Дори се говори за синьо-синя война (цветовете на консерваторите), а самата кампания се води в русло, което сме свикнали да определяме като "балканско". Това пък намалява интереса и възможностите на лейбъристите за по-активно участие и медийно присъствие в кампанията и поставя под въпрос включването на техните привърженици в гласуването (а съотношението вътре в Лейбъристката партия е 3:2 в полза на оставането в ЕС). Също така не е ясно как ще гласуват отделните съставни части на Обединеното кралство. Особено интересно е как би реагирала Шотландия при евентуално излизане на Великобритания от европейското семейство. Тогава има всички основания да очакваме огледален шотландски референдум за излизане от Обединеното кралство, като към местните националисти се добавят и проевропейски настроените шотландци, което би могло да обърне вота. Тоест, аз бих казал, че залогът е оцеляване: политическо на Камерън, държавно - на Обединеното кралство, интеграционно - на Европа.


Какъв би бил ефектът на евентуалното излизане на Великобритания - за нея самата и за ЕС?


И при излизане, и при оставане ще има сериозен политически ефект. При оставане на страната в съюза ще имаме една разцепена Консервативна партия, разочаровани 50% от британското общество и един облекчен ЕС, който обаче ще трябва да вземе спешни мерки за бъдещото си реформиране. При излизане на страната - отново ще имаме разцепена Консервативна партия, едно стресирано, но като цяло, британско общество и една уплашена Европа, която ще трябва да вземе спешни мерки, но този път за своето интеграционно оцеляване. Ако се стигне до излизане, то ще бъде дълъг процес, който ще продължи години. Вероятно силен ще бъде ефектът за Великобритания от премахването на четирите свободи: свободно движение на капитали, стоки, хора и услуги. Възниква въпросът дали Англия ще бъде част от общото европейско икономическо пространство (по подобие на Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн) - за което също ще се налага ново договаряне. Камерън говори за загуба на 40-50 млрд. лири от излизането от ЕС. Ще изникне въпросът за качеството на работната сила - както висококвалифицираната в отделни сектори на производството и услугите, така и на най-ниско платената, която сега се попълва от Източна Европа. Едно евентуално излизане от ЕС би имало отражение и върху българите във Великобритания: за студентите това вероятно ще означава връщане на таксите от преди влизането ни в ЕС (от сегашните 2-3 хиляди паунда докъм 12-13 хиляди паунда годишно); за работниците - ще се затрудни наемането на работа и голяма част от тях ще бъдат принудени да се върнат в България.


Има ли Европа време да мисли за бъдещето си на фона на толкова много кризи - финансова, Грекзит, бежанската криза, сега Брекзит?


Ако Европа не е наясно със себе си именно като Европа, а не като 28 отделни държави, то тогава тя при всяка една криза ще се сблъсква със своята неефективност при взимането на решения. Основното е Европа да постигне консенсус в дебата накъде ще върви. Дали това ще бъде един съюз на 28 скорости, няколко от тях задни, или ще бъде една интегрирана международна общност, която няма да позволи да се маргинализира в един глобален свят.


Успяха ли страните членки да загладят противоречията помежду им, предизвикани от бежанската криза?


Не бих казал. По-скоро най-после се намери някакъв разумен подход след повече от година лутане и неособено адекватни решения по отношение на бежанците. Говоря за споразумението с Турция, което има няколко ключови елемента. Първо, решение на бежанската криза не може да се търси без участието на Турция при наличието на 2,5 млн бежанци там. Второ, Европа не трябва да изоставя която и да е своя членка да се справя сама - говоря за Гърция. Трето, това споразумение прави опит да вкара проблема в полето на правото, т.е. в Европа да се влиза само легално. Четвърто, в подхода на Европа се дава алтернатива на самите мигранти - не се строят стени, а се дава възможност на реалните бежанци да получат убежище. Впрочем, западнобалканският маршрут реално бе затворен не от изградените стени, а от договореното споразумение. Има, разбира се, редица проблеми в това споразумение и те произтичат главно от Турция.


Възможно ли е споразумението да е работещо, при условие че от другата страна стои управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган?


Основният проблем са позициите и тяхната агресивна вербализация от страна на Ердоган, който се опитва да поставя ултимативни условия за спазването на това споразумение. Като за Турция политическото осребряване на нейната ключова роля за сигурността на Европа и за овладяване на бежанската криза е по-важно от финансовата цена. Турция постигна ангажимент за ускоряване на преговорния процес за членство в съюза. Впрочем, парадоксално, но Турция стоеше най-близо до ЕС в началото на преговорите преди десет години. След това започна раздалечаване както по силата на политическата динамика в Турция - еволюция към авторитаризъм, пренебрегване на демократичните правила, разправа с опозицията, плъзгане към ислямизация, възобновяване на гражданската война с кюрдите, така и заради проблемите, с които се сблъсква ЕС. Значение има и геополитическият фактор - действията на "Ислямска държава", опитите за радикализация на исляма. Вторият елемент на споразумението между Анкара и Брюксел е договореността за безвизов режим. Такова споразумение има още от 2013 г., според което Турция трябваше да получи безвизов режим в края на 2017 г., изпълнявайки за целта прословутите 72 условия. Така че това, което Ердоган постигна, реално е да съкрати с година и половина срока. Това обаче не означава свободно движение на работна ръка. Турция експлоатира проблемите на Европа, за да се превърне в регионален лидер, глобален фактор и водач на ислямския свят, но същевременно се конфронтира с практически всички свои основни досегашни партньори - Русия, Германия, САЩ. Което поставя сериозни рискове пред сигурноста и стабилността - включително на Балканите.

Коментари

Все още статията не е коментирана.


X

Последвайте ни във Facebook

Намерете ни във Facebook

За контакти с нас...